Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда

Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда

Blog Article

Един от най-емоционалните и запомнящи се разкази на сладкодумния разказвач Елин Пелин.

Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.

Боне въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.

- Магдо - казал и той, - ти виждаш, че те обичам. Аз се не плаша. Ще те изведа!

× Приемат се само коментари от регистрирани потребители!

Но ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега.

И отпусна пак болно главата си на ровката земя и задиша по-тежко.

Начало Литература Време за разкази Време за разкази: Елин Пелин – На браздата

Дълги години се минали оттогава, но Магдалина и Перун не се върнали.

При поява на напрегнати ситуации не бива да оставаме безучастни. Разказът проникновено ни доказва, че планираният от нас резултат не бива да бъде на всяка цена.

!!И надявам се ,че разбрахте сбърканото ми чувство на хумор :)Без лоши чувства нали ?Нека общуването ни тук е забавно и приятно ;)

— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп?

Уморените ??????? добичета се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата.

— „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“ Проклето сърце, такава му е пустата направа.